todormechkov400

Човекът и далечният хоризонт

todormechkov

На 7 юни в залата на Християнски Център София се проведе изложба на модели на мореплавателни съдове. Автор на изложбата е инжинер Тодор Мечков. Тодор Мечков се впуска в изследване на експедициите на мъже, решени да открият нови светове. Той е толкова впечатлен от силния  дух на великите мореплаватели, които са плавали не заради търговия, а с цел да предизвикат човечеството да се осмели да погледне към далечния хоризонт. Така той решава да се заеме с изработването на техните плавателни съдове, за да покаже, че зад видимото има още какво да се види.

Мореплаването: авантюра или начин на живот?

Мореплаването е дало шанс на човека да премине оттатък, от другата страна, да види невидимото. През вековете хората са се ограничавали до локалните морета, но далечният хоризонт, към който всеки човек е устремен, ги е накарал да прескочат границата с цената на всякакъв вид риск. Едни са го правели заради богатства, други са били любопитни да видят какво има зад тази видима линия между морето и небето. Аз мисля, че някои извършват мореплаването, за да съществуват, а други, за да докажат себе си. Всички тези не са го правели, за да съществуват. Те са търсели нещо, или са доказвали нещо. Всеки един от тези модели ви дава шанс да се запознаете с историята на тези, които са извършили това мореплаване. И в най-ранните години на човечеството, както е казал Тур Хейердал „ Човекът е разпънал платното преди да оседлае коня“.

Бихте ли казали, че колкото повече неща открива човек, толкова повече в него се ражда глад за нови открития?

При някои хора не се ражда глад за нови открития цял живот. Това е въпрос на вътрешна нагласа. Ако човек живее в някаква хармония, която изисква от него да научава нови неща, той го прави. Ако се задоволява със семплото си ежедневие, не го прави. Но тези, които отправят погледа си в далечния хоризонт, са велики двигатели на обществото. И тук нямам предвид далечния хоризонт само по морската линия. Имам предвид далечния хоризонт в медицината, или в космоса, например. И там има далечни хоризонти. Това невидимо, към което се стремиш и искаш да постигнеш, което не знаеш, но любопитството ти е голямо и продължаваш, до край.
В книгата Вие описвате как сте стигнали до решението да правите тези модели. Все още ли гори тази страст във Вас?

Аз въведох, може би, преди четиридесет години друг стил на живот. По професия съм машинен инженер, но не ми беше достатъчно да се занимавам цял живот само с машини, чертежи, инсталации. Реших, че трябва да променя нещо. Да, страстта се засилва. Преди имах повече служебни ангажименти, но сега имам повече свободно време. До сега съм направил петдесет и един модела и продължавам. В момента на бюрото ми седи един модел и като приключи изложбата тук, трябва да го довърша. Всеки момент търся нещо ново, което да бъде направено. Има, все още има такова.

Отговорихте ли си на въпроса какво има зад тази линия между небето и морето?

Човек се стреми към далечния хоризонт. Нормално е, обаче, неговият далечен хоризонт да приключи на даден етап. Но и там, струва ми се, няма край. Тази субстанция- душата, отива някъде, към нов хоризонт.