“Оформяме бъдещето, Помнейки миналото” – есе 5

Есе 5 от конкурса, по случай 76 години от спасяването на българските евреи

ОФОРМЯМЕ БЪДЕЩЕТО, ПОМНЕЙКИ МИНАЛОТО

Холокостът е бил целенасочено унищожение на европейските евреи по времето на Втората световна война. Жестоките зверства, които са били наложени върху евреите не са се случили в далечното минало, но в среда на 20-ти век, в една от най-образованите и проспериращи страни в Европа. Това трябва да ни накара да се замислим, че макар една привидно процъфтяваща и културна общност да е позволила пагубните събития на една цяла нация. Ние не трябва да позволим подобни случки в нашето бъдеще.

Историята служи, за да опознаем народа си от древността и да се учим от грешните действия в миналото, които бихме могли да предотвратим в нашето бъдеще. Не трябва да подценяваме събитията и мотивите, които могат да се породят във всеки човешки ум, като Хитлер и други организации, които са инициатори на геноцида по време на Втората световна война. Хората са същества податливи на влияние и манипулации, затова трябва да бъдем предпазливи, за да не бъдат допуснати отново същите грешки. Ако забравим болката и ужасите, които са преживели милиони еврейски семейства, отваряме врата отново да се случат подобни бедствия. Ние сме тези, които можем да променим историята към по-добро. По време на Холокоста много от хората и правителствените организации макар да не са били съучастници срещу клането и разрушението на евреите, са си замълчали. Когато не заемем собствена позиция и не окажем съпротива, автоматично ставаме съучастници, защото сме позволили да се случи чрез нашето безучастие. Белегът от всички тези шокиращи преживявания и убийства са останали между евреите и до днес, защото се е случило само преди около 76 години. Хубавото е, че и в най-тъмните дни винаги има лъч светлинка. Когато хората се осъзнаят и се надигнат заемайки позициите си, успяват да спомогнат за този лъч светлина в тъмния мрак. В териториите на България
е имало силна реакция на българската общественост срещу депортациите на евреите в конц лагерите. Тази съпротива, която българския народ оказва, води до спасяването от гибел на 48 000 евреи живеещи в територията на страната. От всяко наше действие винаги има последствия. От нас зависи какви искаме да бъдат те. Дори пасивността и въздържанието водят след себе си действия, които могат да бъдат пагубни. Ами ако българския народ по онова време не беше заел твърда позиция, какво е щяло да се случи с толкова много човешки животи? Кървава трагедия! Този пример трябва да остане в нашите умове, за да знаем, че можем да променим историята ако въстанем срещу неправдата. Когато устояваме нашите ценности и принципи, ние не позволяваме тези зверства зародени в човешкия ум да манипулират милиони хора. Ние сме тези, които трябва да започнем да се съпротивляваме срещу нечестието, не да чакаме някой друг да го направи вместо нас. Ние сме тези, които да инициираме борбата срещу несправедливостта, защото когато помогнем на други, ще дойде момент в който и ние ще се нуждаем от помощ. Трябва да бъдем единни и да не позволим на омразата да ни води. Еврейския народ има обещание, че след всички тези страдания и разединението им, като едно, ще бъде възвърнато. Цитат от Библията в Езекил 36:24 „Защото ще ви взема от
народите и ще ви събера от всички страни, и ще ви доведа в земята ви“ и Левит 26:44 „И въпреки това, когато бъдат в земята на неприятелите си, Аз няма да ги отхвърля, нито ще се отвратя от тях дотам, че да ги изтребя и да наруша завета Си с тях; защото Аз съм Господ, техен Бог“ доказват това. Те е трябвало да понесат загубите, но не са забравен народ. Тяхното бъдеще обещава да бъде светло. Такова каквото е трябвало да бъде. Трябва да сме наясно, че еврейския народ не случайно е наречен Божий народ. Ние трябва да го подкрепяме и защитаваме.

Помнейки нашето минало, не позволяваме да се случат същите катастрофи, които водят до голяма загуба. Така ние градим нашето бъдеще да бъде добро и светло. Според мен всяко събитие в историята е допуснато от самите нас. Време е сами да градим нашата история помнейки последствията от миналото ни.

Автор: Нона Михайлова

Quinnen Williams Womens Jersey