Представяме ви „Българските 20” – рубрика посветена на двайсетте български праведници на народите, по повод 79-годишнината от спасяването на българските евреи. В продължение на няколко дни ще ви запознаем с историите на обикновени хора, които, изправени пред трудна ситуация, са избрали да бъдат Хора. Ще ви разкажем за необикновените постъпки на обикновените хора, които с примера си продължават да бъдат толкова актуални и днес.
Запознайте се с историята на всеки един от “Българските 20” под съответните снимки.
Често се случва да бъдем изправени пред дилемата дали да помогнем на себе си, или на някой друг; дали да спасим нас самите, или непознатия, съседа. Анна Сърчаджиева е била поставена пред същата дилема. Самата тя била от еврейски произход, което означавало, че най-вероятно и нея самата я грозяла смърт. Апартаментът ѝ бил претърсван от военните. Въпреки това обаче, тя решила да укрие не себе си, а друго еврейско семейство, застрашено от депортация. Точно в претърсвания вече апартамент, тя дала убежище на едно еврейско семейство, на което после помогнала да избяга в Албания, и оттам в Америка.
Дори звучащи абсурдно, тези думи са напълно верни, отнесени към контекста на днешната история. Тази история не е само за един човек, макар и само той да е удостоен със званието „праведник на народите“, а за цяло семейство – семейство Попстефанови. Анна била омъжена за Стефан, окръжен командир, и заедно живеели в Скопие. Когато разбрали, че е издадена заповед всички евреи от града да се съберат на ЖП гарата, за да бъдат депортирани, те казали на тяхно близко еврейско семейство не просто да не ходят, а да се скрият, да бягат. Последвали дни, в които Попстефанови укривали семейството в различни апартаменти, за да не бъдат намерени, след което ги извели извън границата и по този начин запазили живота им.
Историята е доказала, че кюстендилци са хора с непримирим дух и големи сърца. Именно затова неслучайно и обекта на историята днес е също от Кюстендил, от „кюстендилската делегация“. Заедно с другите свои съмишленици, Асен Сучимезов не остава безпристрастен по отношение на еврейския въпрос и решението за депортация. Благодарение на тях хора от различни обществени прослойки се активизират и получават куража и това малко подбутването, което им е било необходимо, за да действат и да защитят своите братя евреи.
Колега-мечта е абстрактно понятие, но със сигурност, носещо положителен заряд. И макар и в съзнанието на всеки да изникват различни характеристики на този тип хора, много лесно би било просто да го опишем с пример. Доктор Атанас Костов е бил не просто колега-мечта, той е бил колега-спасител. По време на Втората Световна Война той успява да осигури тайно работни места за своите еврейски колеги, за да ги спаси от недоимъка, на който са подложени. По-късно, когато излиза Закона за защита на нацията и е обявено депортирането на българските евреи, д-р Костов се застъпва отново за своите колеги, като заявява, че ще подаде оставката си, ако те бъдат отведени. Само за няколко дни успява да издейства заповед, която да гарантира свободата на своите колеги лекари, и която ще ги спаси от смъртта, на която са били обречени
Несъмнено в търговията има тръпка, риска от новото и непознатото, но определено много по-голяма е еуфорията да укриваш търговец, да търгуваш неговата свобода. По време на Втората Световна Война Вера Ичкова-Пасева е изкусен търговец и успява да осигури свободата на своя приятел, евреин, и на неговото семейство. Осигурявайки им фалшиви документи, тя успява да ги спаси от лагерите на смъртта и да им осигури нов живот, като им помага да емигрират в Израел. За разлика от своя приятел, когото укрива, Вера не е търговец по професия, но въпреки това извършва най-великата търговия на добро.
Владимир Куртев е борец за свобода на не едно равнище. През живота си е бил част от много и различни чети, част от ВМОРО, борещи се за свободата на България и Македония. По време на Втората световна война обаче Владимир Куртев става част и от друга значима група, бореща се за свобода, отстояваща живота. Установен вече в Кюстендил, той, заедно с кюстендилска делегация, включваща още няколко човека, поставя началото на акцията по спасяването на българските евреи и противопоставянето срещу неправдата. Акция не просто израз на бунтовническия му дух, но на дълбока човечност и висок морал, акция, чийто отзвук днес ни служи за пример
Рубриката ни завършва с историята на човека, за чието име първо се сещаме, споменем ли спасяването на българските евреи – Димитър Пешев. Вероятно всички знаем за смелостта на Димитър Пешев да противостои на решението на правителството за депортиране на евреите от българските земи, макар и това да се случва с цената на държавния му пост. Но освен за смелост, историята на Димитър Пешев разказва и за играта, която животът играе с нас. През 1940 г. се приема Закона за защита на нацията, касаещ еврейския въпрос, като по време на гласуването, по ирония на съдбата, Пешев гласува „за“ приемането на този закон. Няколко години по-късно обаче, животът го поставя отново в същата ситуация, при която обаче Димитър Пешев кардинално сменя своята тактика на игра. Вместо пасивност, вместо сляпо съгласие и доверие на мнението на останалите, този път Димитър Пешев отстоява позицията си, пресича извън границата на комфорта на примирението и заема страната на правдата. Благодарение на този негов ход и подкрепата на десетки други български политици, депортацията на евреите от българските земи е съботирана и скъпоценните животи на българските евреи са спасени.
Димо Казасов някак си винаги е оставал “извън закона”. Той е част от т.нар. “превратаджии” – дейност, сама по себе си незаконна, спрямо тогавашното правителство. По време на война незаконно е било и укриването, помагането и каквато и да е било съвместна дейност с евреите. Въпреки това Димо отново остава “извън закона”, помагайки на българските евреи и спасявайки ги от депортация
В историите от предходните дни вече стана дума за т.нар. кюстендилска делегация. Иван Момчилов също е бил част от нея. Благодарение на непримиримостта на тези мъже срещу лицето на неправдата и смъртта, през 1943 година десетки хиляди български евреи са били спасени от депортация към лагерите на смъртта, успявайки да усетят сладостта на свободата
Пловдивският Митрополит Кирил е може би една от най-ярките фигури, за която първо се сещаме, мислейки си за спасяването на българските евреи. Но това не би трябвало да ни изненада, имайки предвид великия му подвиг. Като всеки Божи служител, Митрополит Кирил служил отдадено на Бог, но също така и на хората – на християни, българи, евреи. Митрополит Кирил показвал необятната Божия любов на своите съграждани евреи до такава степен, че бил готов да жертва живота си, за да спаси техния, подобно на Спасителя. Разбирайки, че ще депортират евреите от България с вагони, Митрополит Кирил заявил, че ако ги натоварят на влаковете, той самият ще легне под него. По този начин Кирил Български показал, че християнството не е просто една мъртва религия, а истинска изява на Божията добрина, изразяваща се в любовта към ближния, която спасила десетки, стотици човешки животи
Михаил Михайлов бил човек, на когото можело да се вярва. Именно поради това много еврейски семейства му поверили имуществото си, когато започнало изселването им от София, за да не бъде то иззето. Той обаче не само запазил имуществото на едни, а спасил живота на други, като незаконно ги снабдявал с храна, дрехи и лекарства, жизнено необходими за тежките условия на трудовите лагери, в които се намирали. Също така Михаил Михайлов ревностно пазил свободата на своите приятели евреи до степен, че дори затворът, в който били негови близки, не могъл да го спре да опази тази върховна ценност
Младен Иванов, или „Защитникът на гетото” е поредния смел наш предшественик, който не се поколебал да извърши дори престъпно дело, но да бъде човек. Домът на Младен бил място, в което много гонени евреи намирали подслон и място, където да се скрият. Освен да ги приюти в дома си, Младен Иванов помагал и на други евреи, като им изготвял фалшиви документи, с които да избягат. Неколкократно той помагал на избягалите от трудовите лагери и се грижел за тях, превръщайки се в техния Защитник
Днес ще ви разкажем историята на Надежда Василева. Надежда, противно на името си, е израснала без надежда, защото е била сирак. В тези трудни за нея години обаче тя е срещнала надежда в лицето на няколко еврейски семейства, които са я приели като приятел, като част от тях. Един ден обаче нещата се променили и точно тези, които дали надежда на Надежда, останали без такава – започнало усилено преследване на евреите и изпращането им в лагерите на смъртта. Ситуацията изглеждала безнадеждна. Но точно тогава Надежда решила, че не може да стои безучастна спрямо съдбата на хората и че въпреки ужаса на войната, тя може да дари надежда. С риск за живота си, заплашена да бъде арестувана и убита, Надежда успяла да стигне до вагоните, в които като животни били набутани евреите, и да им даде така необходимите вода, храна и лекарства – на пръв поглед прости неща, но в същото време надежда – надежда за живот
Историята на д-р Павел Герджиков ни показва, че когато човек е истински отдаден на дадена кауза, той може да извърши дори невъзможното. Посветен на мисията си да помогне на гонени еврейски семейства, Павел Герджиков на практика престъпва тогавашното законодателство и то не веднъж. Дори самото действие да помагаш на евреи е било престъпление, а колко повече да ги укриваш в собствения си дом. За целта, д-р Герджиков построил специална тайна стена в апартамента си, зад която живели семейство Леви. През това време той успява да ги снабди с фалшиви документи за самоличност, като после им помага да заминат тайно за друг град. Навярно човек не фалшифицира документи всеки ден, нито пък строи стени в дома си, а и когато го прави, не е лесно, но когато си воден от каузата да спасиш човешки живот и невъзможното става възможно.
Да си съдия е трудно. Да си съдия, поставен пред нечестен казус – неописуемо трудно. Юрист по образование, съдия по професия, Петър Михалев бил изправен пред много по-сложно дело от тези, които се разискват в съда. Той бил изправен пред делото на българските евреи. В тази ситуация неговата постъпка е на практика парадоксална – имайки предвид позицията му на човек, изпълнител на закона, той съвсем съзнателно го престъпил като участвал в кюстендилската делегация и бил от първите, които официално се противопоставили на решението за депортиране на българските евреи. Обаче в този сложен казус, сблъсък на закони и морал, макар и противопоказно, съдията отсъдил в полза на свободата, на човечността, на живота
Рубин Димитров не се спира пред нищо, за да помогне на еврейските семейства, заплашени от депортация. Чувайки слухове за депортирането на евреите, той веднага предлага на няколко еврейски семейства да се скрият в пекарна, собственост на баба му. Освен с място за укриване, той им помагал като има носел храна, дрехи, помагал им в тайното осъществяване на кореспонденция и бил до тях за прегръдка, когато имали нужда от такава. Властите не харесали това, което правил Рубин и следователно го арестували и го пребили до толкова, че да навредят на зрението му. Обаче за искрите в очите на другите си струвало всичко
Спиро Денков е български праведник, на когото родината му се е отблагодарила със затвор, но пък със сигурност евреите, на които е помогнал, са му били искрено благодарни цял живот, за това, което е сторил за тях. По време на войната Спиро защитавал и помагал на еврейски семейства в нужда. Свой приятел посещавал дори след като бил изпратен в концентрационен лагер и тайно му носел храна и информация от семейството му. Освен това Денков помагал на много други свои еврейски приятели да стигнат до днешен Израел и да се спасят. Той тайно извеждал изгонените евреи в Румъния, от където те продължавали за израелските земи и по този начин били избавени от сигурна смърт
Днешната история е за самотна майка на две деца. Станка Стойчева, въпреки фактът, че е от заможен и образован род, има нелек живот. Едва на 30 години тя вече е самотна майка на 2 деца. А освен това войната вече е започнала. Това обаче не я прави да се отчая, да се затвори сама и да не прави нищо. Напротив, тя не просто прави нещо, а прави нещо изключително достойно. Станка укрива едно еврейско семейство в родната си къща. Момичето от това семейство обаче е бременно и тъй като на евреите е била отказвана медицинска помощ, Станка и майка ѝ помагат за израждането на детето, което се ражда живо и здраво. След тази случка двете жени взимат решение да помагат на още много еврейски майки, без значение от техния етнос или религия.
„Действията на правителството ни карат да престъпим конституцията си и да предадем Бога” – това били думите на Митрополит Стефан на една от тържествените церемонии след като бил приет ЗЗН. И това далеч не било единственото му действие, което изразявало твърдото му несъгласие с позицията на управляващите и решението за депортация на евреите. В момент, когато всяка една обществена сграда затваряла вратите си пред евреите, Митрополит Стефан заявил, че българските църкви винаги ще бъдат отворени за тях. Освен това Българската патриаршия взела решение, че всеки евреин, който приеме християнството, ще бъде третиран като български християнин. Именно поради това Митрополит Стефан тайно организирал покръстване на стотици евреи – малки и големи. По този начин заедно с разпространението на истината за свободата, която човек има в Христос, евреите получили и физическата си свобода, носеща им нов живот
Името на Тодор Хаджимитков е изписано в лагера Треблинка, но не като име на жертва, а като име на спасител. По време на депортирането на евреите от Вардарска Македония, Тодор успява да укрие и спаси семейството на свой приятел, евреин. За благородната му постъпка и израз на смелост той е удостоен и със званието „праведник“.
