Есе 3 от конкурса, по случай 76 години от спасяването на българските евреи
ОФОРМЯМЕ БЪДЕЩЕТО, ПОМНЕЙКИ МИНАЛОТО
Помним, не забравяме, съхраняваме. Оформяме, съставяме, придаваме форма. Помним миналото, за да се учим от него. Не забравяме станалото, за да не се повтори. Съхраняваме спомените за тъжните моменти, но заедно с тях и за добрите, за да си напомняме, че винаги има светлина в тунела. С тази светлина, ние оформяме бъдещето, рисуваме нашето утре.
“Бъдеще няма. Бъдещето е ново минало.” Бих искала да започна с този цитат. На пръв прочит е доста стряскащ, но от друга страна ми дава посока за размисъл. Нека да го разтълкуваме. Миналото – това е славната ни история, изпълнена с подвизи и героични дела. Едно такова дело е и спасяването на българските евреи по време на Втората световна война. Тогава, въпреки опитите на нацистите за депортиране на евреи от
териториите ни, България се противопоставя и спира плановете за депортация. Това се случва в следствие на силна обществена реакция. В тази ситуация българите са загърбили различията си, за да защитят своите съседи, приятели, братя. Те са се застъпили за тях, когато никой друг не би. Били са готови да се жертват от всичко – пари, кариера, дори и живота си, само за да могат да спасят човешки живот. Това е пример за
любов на яве. За истинската любов, която не се радва на неправдата, която е милостива, любов, която не отпада. Та, това е нашето минало. Сега е ред на бъдещето. Бъдеще, което ние да сътворим. Наша е отговорността за това дали ще изберем доброто да ни води. Както преди 76 години, така да бъде и днес, защото “бъдещето е ново минало”.
И може би бихме се замислили дали това е възможно. Да, възможно е! Всеки един от нас може да бъде пример за това. Когато позволим любовта в нас да ни води, тогава ние ще оформим бъдещето си. Ще го съставим, помнейки примера от 1943 година. Поставяйки себе си на заден план, борейки се за правдата, водени от светлината. И не е нужно днес да има война или други тежки условия, за да бъде всичко това изявено. Трябва само да не се отказваме!
Когато днес отстояваме позицията си – оформяме бъдещето. Когато днес се застъпваме за онеправданите – оформяме бъдещето. Когато днес помагаме на слабите – оформяме бъдещето. Когато днес не мразим, а обичаме – ОФОРМЯМЕ БЪДЕЩЕТО, ПОМНЕЙКИ МИНАЛОТО.
Автор: Йоана Гекова