Есе 4 от конкурса, по случай 76 години от спасяването на българските евреи
ОФОРМЯМЕ БЪДЕЩЕТО, ПОМНЕЙКИ МИНАЛОТО
Оформяме бъдещето, помнейки миналото. Изграждаме себе си като не забравяме другите..
Какво помним и какво оформяме? Помним историята, тежестта на времето, скръбта от робството и радостта от свободата. Помним хората. Делата. Помним силните битки. Помним победите. Помним и загубите. Помним отпечатъка от историята, поставен в сърцето на всеки един от нас. Ние помним и не ще забравим…
Помним и ще помним “Неотказващия се”. Поне така го наричам аз. Този, който се сблъска и със славата, и с нещастието. С нещастието на един народ. Нещастие, с което не можеше да спи. Той свири на цигулка. Свири така, че дори самият Брамс се разплакал, слушайки го. По време на Втората световна война младежът осъзнава, че може да спаси много евреи, артисти, ако основе заедно с тях оркестър. Така и прави. Събира, помага и храни над хиляда евреи заедно с техните семейства. За да ги спаси, той казва, че това е оркестър и той ще се нарече “Палестински оркестър”. И така до края на Втората световна война. за събирането на средства му помага и самият Алберт Айнщайн. Името на “Неотказващия се” е Бранислав Хуберман.
Помним доброто. Доброто у всеки един от нас. Помним и злото. Въпросът е кой какво ще избере да запомни.
Дали тъгата? Дали сълзата, която се тича по лицето? Сякаш отронена от сърцето, с част от нечия душа. Дали мракът, дали смъртта? Или може би светлината? Усмивката, изгряваща на лицето на някой. Някой, който точно в този миг благодари. Дали…? Дали слънцето сутрин или облаците вечер? Всеки избира своя ден. Всеки го оформя това, спрямо това, което е запомнил.
Бъдете добри! Бъдете повод за нечия усмивка! Оформете своето сега! И когато го правите, спомнете си за всички онези хора. Хората, които се бориха да бъдат това, за което са мечтали. за хората, които го постигнаха. Спомнете си за свободата и радостта! За всеки смях, всяко щастие. Помнете обаче и пътя, който един народ, Божий народ измина. Народ, който беше гонен, но никога изоставен. Помнете щастливите! И хората, които
направиха света по-добър.
Какво оформяме и какво помним? Оформяме себе си. Оформяме другите. Оформяме мечтите си. Оформяме своя свят. Начина, по който ще погледнем на времето сега. Нека оформяме, нека не спираме. Нека се трудим. Нека обичаме! Нека изградим общото, красиво и добро бъдеще. Нека, за да може това, което направим, да бъде нашето желано и да се върнем с усмивка в бъдещето ни сегашно минало.
Автор: Елизабет Гекова