Есе 2 от конкурса, по случай 76 години от спасяването на българските евреи
ОФОРМЯМЕ БЪДЕЩЕТО, ПОМНЕЙКИ МИНАЛОТО
„Да помним, за да не се повтори.“ Обществото отдавна е осъзнало , че предотвратяването на нови грешки е тясно свързано с познанието на резултата от евентуален експеримент, опит. Българска поговорка гласи „Умните се учат от грешките си, а най-умните – от грешките на другите.“ Не е необходимо да преживяваме отново трагедии и да даваме властта на хора, чиито политически нагласи не се различават от диктаторските, за да осъзнаем, че сме допуснали грешка, доверявайки се на дадените ни обещания. Неотдавна бе направено проучване, чиито резултати се оказали много далеч от добри. В САЩ повечето от половината запитани участници, не знаят и не са чували за Хитлер. Резултатите ни разкриват опасността от повтарянето на една трагедия, струваща ни много, а именно Холокоста.
Разпознаването на ситуация, случила се преди, и извличането на нужните изводи от нея, е ключово умение на съвременния човек. Биологично заложено във всеки рационалномислещ индивид е следването на морален пример, от когото да се учи и придобива знания. Първоначално по пътя на битието този пример представляват родителите, семейството, но пропорционално с развитието на личността, примерът може
да се промени. От лична перспектива примерът, който се старая да следвам, е Исус Христос.
В нашето съвремие всеки оформя бъдещето си, следвайки стереотипи. Американската мечта е станала фикс идея на все по-голяма маса от обществото. По пътя към желаното бъдеще обаче не трябва да забравяме Бог, който винаги е до нас и ни помага да продължаваме да вървим и хората около нас, защото в крайна сметка не е ли по-важно с кого ще споделиш щастието от постигането на така желаната си мечта от простото й осъществяване?
Можем да заключим, че никога не трябва да забравяме Бог и хората около нас и винаги да помним деянията и историята на личностите преди нас, за да не повторим грешките им в нашето бъдеще.
Автор: Анна Стоянова
