Какво вълнува сърцето ти? В каква посока мислиш най-много? Къде е фокусът ти?
Различни мисли идват в умa ни, но ние решаваме кои да допуснем и на кои да повярваме. Дали да мислим за ежедневните грижи, за нещата, които не изглеждат като за добро, за мнението на другите хора за нас, за минали грешки или да се фокусираме върху Исус и Неговото слово, защото Той е по-велик от всичко и Неговото слово е по-истинско и по-силно от всяко ообстоятелство – Лука 1:37 “Защото за Бог няма невъзможно нещо.” Притчи 4:23 “Повече от всичко друго, което пазиш, пази сърцето си, защото от него са изворите на живота.” (Притчи 3:5)
Срамът, грехът, непростителността и всички тези товари ни пречат да живеем живота, който Бог има за нас. А всеки от нас е призван да ходи в радост и благодарност – 1 Солунци 5:16 “Винаги се радвайте. Непрестанно се молете. За всичко благодарете, защото това е Божията воля за вас в Христа Исуса.” (Йоан 10:10, Римляни 8:28, Филипяни 4:4.)Толкова е прекрасно, че можем да застанем пред Господа и да Го хвалим, да Му благодарим и да Му предадем всичко в живота ни, защото Той се интересува и грижи дори и за най – малките неща – Филипяни 4:6-7 “Не се безпокойте за нищо; но относно всяко нещо, с молитва и молба изисквайте исканията си на Бога с благодарение; и Божият мир, който никой ум не може да схване, ще пази стража над сърцата ви и мислите ви в Христа Исуса.”
Важно е да прекарваме време в молитва, хваление и изучаване на словото, защото по този начин опознаваме нашия Небесен Баща, изграждаме характера си, разбираме Божията съвършена воля за живота ни и ставаме смели, за да достигаме до хората и да им показваме Божията любов – Галатяни 6:8 “Защото, който сее за плътта си, от плътта ще пожъне тление, а който сее за Духа, от Духа ще пожъне вечен живот.”Бог има уникален план за живота на всеки един от нас. Важно е отношението ни и да сме на разположение. – Псалми 19:14 “Думите на устата ми и помислите на сърцето ми нека бъдат угодни пред Тебе, Господи, канара моя и избавителю мой.” Колосяни 3:23
Нашият живот е състезане, в което тичаме само напред, свободни от всеки товар, никога не се отказваме, показваме Исус на хората и гледаме към бъдещата награда. Бог ни даде старта. Той е с нас през целия път и ни води. Той ще отваря врати за нас и ще прави път там, където изглежда, че няма път – Филипяни 3:13-14 “Братя, аз не считам, че вече съм го уловил, но едно правя – като забравям което е зад мене и се стремя към това, което е пред мене, спускам се към прицелната точка за наградата на Божието ми отгоре призвание в Христа Исуса.”(Исая 43:2, 1 Коринтяни 9:24-25, Евреи 12:1-2)
Служител Радина Николова