Спасяването на българските евреи е подвиг в 13-вековната история на България. Величието на този подвиг е в победата, която не е в полза на този, който я извършва, но в полза на другите. Победа, която не пролива кръв, не причинява смърт, но спасява живот!
Това е подвиг, който преобръща хода на събитията, надвивайки хитлеризма и страховития вакуум на газовите камери в лагерите на смъртта. Подвигът е изключително значим, поради това, че тази победа не се дължи само на високопоставени членове в обществото, но на ближния, на съседа, който се изправя и казва: „Аз ще бъда фактор на промяна, някой, който променя обстоятелства и спасява хора!“
Въпреки враждебността на световните окупатори спрямо „окончателното решение“ и официалната позиция на българските власти за депортирането на българските евреи, обикновеният човек, съседът, ближният изпълнява Голямата заповед да обича Бог с цялото си сърце и ближния, както себе си.
Нека не само да се възхищаваме от подвига на миналото поколение, но да следваме техния пример и да сме фактор на промяна за по-доброто бъдеще на България и на света в нашето време и поколение!
Молете се за мира в Йерусалим, за благоуспяването на Израел и спасение на Божия народ!
Правилното отношение към Израел освобождава Божието благословение за нас!
Пастор Иван Хазърбасанов
Молете се за мира на Йерусалим: Нека благоденстват онези, които те обичат!
Мир да бъде отвътре зад стените ти, благоденствие в палатите ти!
Заради братята и приятелите си ще кажа сега: Мир да е в тебе!
Заради дома на Господа, нашия Бог, ще търся доброто ти.
Псалом 122:6-9